Възстановяване - шлайфане и полиране на мозайка Като подова настилка мозайката съществува още от древността, вида в който я познаваме днес е разработен и усъвършенстван от италианските майстори през средновековието. От тогава до наши дни мозайката е едно от най-разпространените подови покрития - най-вече за обществени сгради, промишлени помещения, производства, училища, болници и др.Популярността на мозайката се дължи на няколко фактора - сравнително ниска себестойност, здравина и издържливост, лесна поддръжка, както и възможноста за съчетаване на цветове и форми, което може да превърне настилката в истинско произведение на изкуството. В България най-често се срещат т.н.“обикновена мозайка“ - сив цимент с бели и черни камъчета и „венецианска мозайка“ – неправилни парчета мрамор с широка фуга от цимент и ситни камъчета.Колкото и качествено да е направена с годините идва време, когато мозайката започва да губи красотата си – цветовете избледняват, появяват се пукнатини, нарушава се релефа /отронват се камъчета, повърхността губи гладкост/, появят се дълбоко проникнали замърсявания които не могат да бъдат почистени. Как да възстановим първоначалния и вид?Няколко са етапите на обработка през които трябва да се премине:ШлайфанеТова е първата и основна част от работата по възстановяване на настилката, целта на шлайфането е да отнеме слой от повърхността . Каква част ще се отнеме зависи от състоянието и вида на мозайката. Опита ни показва че рядко се налага отнемане на повече от 1-2 мм., в повечето случай това е напълно достатъчно, за да се отстранят поелите замърсявания и да се „върне“ цвета. Има и не малко случай когато се налага по-дълбоко шлайфане пред вид че, в по-голямата си част мозайките не са с идеално равна повърхност - някой участък е по-висок от друг, когато се погледне в далечина повърхността стои леко вълнообразно и др. Изравняването на нивото е от съществено значение ако търсим добра визия и перфектна полировка. Запълване на пукнатини и нараняванияСлед шлайфането повърхността е в т.н. „суров“ вид, или иначе казано „отворена“. Това е момента когато най-ясно личат дефектите и компрометираните участъци – наличие на пукнатини, липсващи камъчета, изронени фуги /при римската и венецианска мозайка/ или нарушено циментово покритие между камъчетата при обикновената мозайка. В повечето случай запълването става с кит за камък – материал който след изсъхване има придобива голяма твърдост и се предлага в различни цветове – все пак целта не е единствено да се запълнят нараняванията, но и доколкото е възможно местата които са „пълнени“ да не личат след края на обработката.ПолиранеСлед като настилката е шлайфана и дефектите са отстранени идва ред на полирането. Процесът на полиране на мозайка е идентичен с този на полиране на мрамор, варовик, гранит и другите подове от естествен камък. Полировката ще даде гладкостта, ще насити цветовете, ще намали порьозността и не на последно място ще допринесе за здравината на повърхностния слой. Полирането е процес на няколко кратна машинна обработка /между шест и десет минавания на повърхността с еднодискова или планетарна машина снабдена с намаляващи по абразивност диамантени тела/, това дава възможност да изберем според нашите предпочитания дали пода да бъде повече или по-малко полиран.От голямо значение за издържливостта и крайната визия на мозаечния под е избора на покритието, което ще се положи върху обработената вече повърхност. В зависимост от това дали търсим матова повърхност, „мокър ефект“ или огледален гланц, както и от степента на защита която искаме да осигурим за повърхността ще изберем между импрегнант или запечатка, полиуретаново покритие или ще търсим ефекта на кристализацията.
